Инвеститорите се завръщат в ЦИЕ: 8.8 млрд. евро за 9 месеца, Полша води, България с исторически рекорд
Сделките в бизнес имоти в Централна и Източна Европа отново пълнят лентата. В среда на скъпо финансиране и агресивни държавни облигации регионът затваря деветмесечието на 2026 г. с близо 8.8 млрд. евро инвестиции, което е ръст от 22% на годишна база по данни на Colliers. Полша изстрелва обемите, Румъния и България ускоряват, а инвеститорите вече плащат за доход, не за надежда за свиване на доходността, на фона на това, че жилищата са надценени глобално.
Къде отиват парите и кой движи пазара
Полша е безспорният лидер с 4.7 млрд. евро сделки и дял от 54% от региона. Ръстът от 81% на годишна база показва, че ликвидността се връща там, където има мащаб, наеми с потенциал и активни банки. Чехия е втора с почти 2.1 млрд. евро, леко надолу спрямо изключително силното 2025 г., но все така дълбок и селективен пазар. Румъния отчита 691 млн. евро, плюс 64%, най-доброто за периода от 2020 г. България удвоява и повече до 472 млн. евро – нов рекорд и ясен сигнал, че локалните доходни активи вече минават институционалния филтър. Унгария привлича 606 млн. евро, Словакия – 216 млн. евро, което потвърждава широкообхватното възстановяване, макар и с различна скорост.
Регионалният капитал вече е половината от играта – около 4.3 млрд. евро. Чешките купувачи водят с приблизително 2.5 млрд. евро, следват унгарските с 806 млн. евро и полските с близо 500 млн. евро. От международните, американският капитал доближава 1 млрд. евро, израелският е 684 млн. евро, а германските инвеститори са на нива около 622 млн. евро. Общо 3.1 млрд. евро са финализирани само през третото тримесечие – пазарът вече гледа към обемите от 2019 г., но при много по-сложна цена на парите.
Кои сегменти печелят и защо
Офиси и търговски площи са двата двигателя, всеки с по около 2.5 млрд. евро. В офисите капиталът търси локация, устойчиво запълване и доказуема енергийна ефективност, защото разходите за експлоатация все по-често накланят везните при лизинг преговорите. Тук ефектът от подобренията е измерим – по-ниски сметки и по-високи оценки за сгради с обновена обвивка и инсталации, тема детайлно разгледана в анализа ни за енергийното обновяване и ценовия ефект до 2026 г. тук.
В ритейла хранителните хипермаркети като основни наематели и ритейл парковете остават най-търсеният риск-профил благодарение на трафика и инфлационната защита на наемите. Индустриалните и логистични площи акумулират около 1.7 млрд. евро, подкрепени от ниършоринг и нови вложения в производство – особено по коридорите Полша – Чехия – Румъния – България. Жилищните инвестиции преминават 1 млрд. евро и се преориентират към схеми с видим приход – наемни портфейли, коливинг или ребрандирани комплекси, тъй като пазарът на зелено губи инерция, докато част от офис фонда в Европа продължава да се прелива в домове, тенденция с растящо отражение и у нас, разгледана тук.
Какво означава това за купувачи, продавачи, инвеститори и наематели
Фокусът се измества от надежда към фактология – устойчив NOI, качество на наемателите, дължина и индексация на договорите, ESG профил и реален потенциал за растеж на наемите. При доходностите натискът за компресия отслабва, затова цената се защитава с доказуем приход и ликвидност. За продавачите това означава безупречни данни, освежени договори и енергийни подобрения преди излизане на пазар, защото купувачите вече дискотират всеки бъдещ CAPEX. За инвеститорите дисциплината при ценообразуването е ключова – използват се по-консервативни лихвени и вакантни допускания, а структурите на дълга стават по-креативни, включително клубни сделки и по-голям собствен капитал.
Наемателите усещат обръщане на баланса в клас А офисите и топ ритейл локации – по-добре е да се фиксират по-дълги срокове с ясна индексация днес, преди пълзящият недостиг на качествен продукт да вдигне наемите. В индустриалния сегмент капацитетът около логистичните коридори се заема бързо – ранното резервиране спестява релокационни разходи и блокира по-добри условия.
В локален контекст инвеститорите в България трябва да калкулират и административните фактори по хоризонта до 2027 г., включително очакваното повишение на местните данъци върху имотите, разгледано тук, както и да планират енергийни подобрения, които пазят OPEX под контрол и поддържат заетостта.
Извод за стратегията
Колкото по-скъп е капиталът, толкова по-скъпа е грешката. Пазарът в ЦИЕ навлиза в зряло възстановяване, при което печелят активи с устойчиви приходи и ясна история за растеж на наемите. Полша дава мащаб, Чехия – дълбочина, Румъния и България – възможности с премия за риск, а регионалният капитал осигурява ликвидност. За купувачи и инвеститори прозорецът е отворен, но с калкулатор и хладна глава. За продавачи – моментът работи, ако имотът издържа на проверка за доход, енергийна ефективност и бъдещи данъчни разходи.
